rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Dec 19, 2008, 9:03 AM

Отива си 

  Poetry
839 0 19
Отива си, отива си селцето,
при сенките, от другата страна.
При дългото очакване, което
все някой ден ще стане светлина.

Прераждат се във камъни и тръни
познатите ми, близки имена.
И аз накрая тук ще се завърна,
при тях да легна като тишина.

Ще се притисна, нежен като свила,
до видимата рамка на света.
Аз отсега полето си постилам.
С небето се завивам отсега.

На здрач и мараня ще се преструвам,
или на сглъхнал в долината ден,
та всичко, що се вижда или чува,
да виждате и чувате през мен.

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??