Отива си лятото
Отива си лятото
Морски вълни в скалите се разбиват,
солената вода безспирно се пени.
Острите камъни трудно се прикриват
от многобройните водорасли зелени.
Ситен пясък под слънцето блести,
малки миди в него се крият.
Все едно от огъня искри
една срещу друга те се бият.
И там на сините морски вълни
гръб безсрамно аз ще обърна.
От яд и мъка ще текат сълзи,
че лятото прекрасно не мога да върна.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Шегичка! Таня е права- едно лято си отива, за да дойде друго-по- хубаво и по- вълнуващо! Поздрав!