ОТИВАЙ СИ
Отивай си, нали затова дойде,
за да си тръгнеш просто някой ден.
След всеки край остава малко гняв,
затворена врата, без смисъл думи.
Ти сякаш тръгваше си всеки път,
когато ставаше ти трудно с мен.
И бягството избра, по-лесно е, нали,
да си тръгнеш, вместо да обичаш.
Отивай си, щом искаш, нека е така,
недей очаква опит да те спра.
Сред спомени и тайни мен ме скрий,
отивай си, сама ме остави.
2005 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
