ОТИВАЙ СИ
Отивай си, нали затова дойде,
за да си тръгнеш просто някой ден.
След всеки край остава малко гняв,
затворена врата, без смисъл думи.
Ти сякаш тръгваше си всеки път,
когато ставаше ти трудно с мен.
И бягството избра, по-лесно е, нали,
да си тръгнеш, вместо да обичаш.
Отивай си, щом искаш, нека е така,
недей очаква опит да те спра.
Сред спомени и тайни мен ме скрий,
отивай си, сама ме остави.
2005 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
