ОТИВАЙ СИ
Отивай си, нали затова дойде,
за да си тръгнеш просто някой ден.
След всеки край остава малко гняв,
затворена врата, без смисъл думи.
Ти сякаш тръгваше си всеки път,
когато ставаше ти трудно с мен.
И бягството избра, по-лесно е, нали,
да си тръгнеш, вместо да обичаш.
Отивай си, щом искаш, нека е така,
недей очаква опит да те спра.
Сред спомени и тайни мен ме скрий,
отивай си, сама ме остави.
2005 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.