Обичахме, това бе приказка,
но друга влезе ти под кожата.
Фалшива, но пък сякаш истинска,
превзе на любовта ни ложата.
Погледна ме и каза - Стига!
Пресъхна любовта ни вече.
Захвърли я, за двама ни не стига.
Изчезна нашата любов далече.
И любовта останала без дрехи,
не иска чужди дрехи вече.
И гола, само по доспехи.
- Отивам другаде - ни рече.
© Люси Атанасова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
