Обичахме, това бе приказка,
но друга влезе ти под кожата.
Фалшива, но пък сякаш истинска,
превзе на любовта ни ложата.
Погледна ме и каза - Стига!
Пресъхна любовта ни вече.
Захвърли я, за двама ни не стига.
Изчезна нашата любов далече.
И любовта останала без дрехи,
не иска чужди дрехи вече.
И гола, само по доспехи.
- Отивам другаде - ни рече.
© Люси Атанасова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
