Jun 20, 2006, 4:08 PM

Отивам си

  Poetry
1.2K 0 5
Отивам си - не утре, не днес
просто сега...
Отивам си сега, завинаги и никога
няма да спра,
никога вече не ще обърна глава.
Никога вече няма да се моля за любов, никога вече
няма да се превръщам във роб.
Отивам си за последен път
и от върха ще гледам с гордо вдигната глава
всички, които остават там долу в прахта.
Разберете - живота е кратък миг,
полъх само във косите и ей, така
загиват си мечтите.Отивам си
но не назад, а напред - там, където ме чакат
върхове непокорени и мечти от
мене сътворени.
Свободна съм, дишам, живея - някой
бе казал: "...тъй както умея".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...