Dec 4, 2005, 3:25 PM

Отиваш бавничко далече

Poetry

1.4K 0 4

Ръце протегнал си към мен,
но крачиш бавничко обратно.
И ето,мина още ден,
не казваш вече думи сладки.
Не искаш да ми пишеш вече,
навярно,за да спра и аз
Отиваш бавничко далече,
умират мислите за Нас.
Не се обаждаш,
не говорим
и казваш ми,че си зает,
не искам затова да спорим,
не бих ти дала и съвет.
Обичам те силно,
но колко за малко
ти реши друго-
наистина жалко!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ГерганаТ (Гергана Турийска)

Много добре казано.Браво!

2005-12-06T19:16:40+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Не искам да се повтарям с ^Miss^sixty^,но стихчето е много близко и до мен...Прекрасно е!Поздрав и 6 от мен

2005-12-04T15:59:02+02:00
^Miss^sixty^ (Милица)

мн близко до мен браво!

2005-12-04T15:47:30+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Наистина жалко Но когато обичаме някого,по-добре е да го пуснем на свобода.

2005-11-06T15:18:41+02:00