Oct 19, 2024, 6:24 PM

Откакто падна есенният дъжд

  Poetry
425 0 0

Под високата камбанария
на хоризонта –
Зората е настръхнала и дива
почти като сиамски котарак
с два кладенеца
вместо очни ябълки
Тепето спи – нахлупило
дебелата си шапка
откакто падна есенния дъжд
И птиците закърпиха
небето със крилете си –
до следващата си атракция
На следващия си концерт
Високо – под звездите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...