Отказът на Сърцето
- Не очаквай от мен добрини,
до една ги изхвърлих в морето,
нямам силите както преди -
уморено въздъхна сърцето.
- Ти не знаеш добро как тежи,
ослепях и получих гърбина,
само дяволът волно лети
като птичка у нас и в чужбина.
По-добре ти при него иди,
зная, има дълбока кесия,
къта злато, любов и лъжи,
даже дава мечти на вересия…
- На вересия от дявол добро?!
Ти, сърце, си съвсем полудяло,
ще опули такова око,
сякаш искам торбата му цяла.
- Много здраве от мен му кажи,
помоли го каквото мечтаеш,
ето ключа за мойте врати,
само той му е липсвал, да знаеш.
© Ивон All rights reserved.
