Отклонение
Тоя тук - две в едно. И нахален, и скучен.
Хвали лъскав часовник. Възгордял се глупак
ми разправя, че днес се напръскал със Гучи.
Аз поръчвам уиски. Вече трето. На крак.
Оня там е фамозен. Много важна притурка
към луксозно сакенце на лилав панталон.
Ужасяващо тъп. Господин мижитурка.
Да си имам късмета! Богаташки купон.
Всеки пие шампанско и се хвали до дупка.
(Извинете, ракия? Алкохолът е слаб.)
Тия лъскави, звездни, позлатени черупки
струват по-малко даже от подхвърлен петак.
И ми става самотно. И ми става лирично.
Нямам време за тези оскотели души.
Вън вали из ведро... Боса днес ми се тича!
Лимузина ли? Моля? По-добре замълчи.
Ще се върна при него. Само той ме познава.
Не задава въпроси. С мен танцува в дъжда.
И пред цялата тази недомислена врява
предпочитам в ръцете му тихо да спя.
Там е всичко. В ръцете. Да са топли и меки.
Като броня да пазят най-ранимото в мен.
Да докосват красиво. Да докосват полека...
Всичко друго е чуждо. Всичко друго е тлен.
© Яна All rights reserved.
