Apr 10, 2019, 12:19 PM

Отключи ме

  Poetry » Other
432 2 6

Отключи ми душата за светли простори,

аз съм птица родена в изгрева ясен.

Аз препускам след вятър, прелитам над двори,

аз обичам живота, света тъй прекрасен.

 

Отключи ми сърцето с ключ не от златото,

а от думи, които събарят стени.

И свободен след теб сам, ще тръгна, когато

любовта ми не тлее, а ярко гори.

 

Отключи ме, недей да ме криеш във клетка,

само твой да съм, ти да ме имаш...Поспри!

Любовта не е сделка, ни някаква сметка,

тя живее от радост, тя диша мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...