10.04.2019 г., 12:19

Отключи ме

438 2 6

Отключи ми душата за светли простори,

аз съм птица родена в изгрева ясен.

Аз препускам след вятър, прелитам над двори,

аз обичам живота, света тъй прекрасен.

 

Отключи ми сърцето с ключ не от златото,

а от думи, които събарят стени.

И свободен след теб сам, ще тръгна, когато

любовта ми не тлее, а ярко гори.

 

Отключи ме, недей да ме криеш във клетка,

само твой да съм, ти да ме имаш...Поспри!

Любовта не е сделка, ни някаква сметка,

тя живее от радост, тя диша мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...