Открадната нощ
Босоногите чайки тихо сричат морето
и молитвено пият дъжда…
А нощта, като клетва, обладава небето
и на глътки мечтае страстта.
Тъжни хора във същия смешен спектакъл,
а със теб сме отново сами…
Знам, любов, този миг цяла вечност си чакал.
Днес ме молиш със неми очи
пак да бъда онази, която рисуват
непокорните морски вълни…
И която под летния дъжд ще целува
само теб… А когато боли
от измислена ревност и тежки обиди,
ще е твоето чисто небе…
И която сълзите ти в мрака ще види.
И която светът ти краде.
Днес съм тук. Като босите чайки по плажа
търся нашето лудо море…
А, навярно, след време то на друг ще разкаже
как от обич нощта се краде…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
