Босоногите чайки тихо сричат морето
и молитвено пият дъжда…
А нощта, като клетва, обладава небето
и на глътки мечтае страстта.
Тъжни хора във същия смешен спектакъл,
а със теб сме отново сами…
Знам, любов, този миг цяла вечност си чакал.
Днес ме молиш със неми очи
пак да бъда онази, която рисуват
непокорните морски вълни…
И която под летния дъжд ще целува
само теб… А когато боли ...