Откраднато детство, погубено щастие
Една, две, три...безброй сълзи
за дните вече отлетели,
за детството така безгрижно,
за всеки миг, когато още бях дете.
Ти всичко ми отне -
невинния ми смях,
наивната усмивка...
Ти скърши ангелските ми крила.
И ореола – символа на непорочност
го изтръгна, положи го във своите нозе.
И блясъка в очите веч го няма.
Няма я и детската душа.
Открадна ти от нея всичко свято.
Сега е блудница в пустинни светове.
И взе от мене всичко мило,
опазено от мене толкова години...
И пак не мога да те мразя,
макар да знам...знам, че довечера
в съня си пак ще бъда твоя жертва,
И пак ще плача, молейки те: ”Спри!”.
Но ти не чуваш. Теб не те боли...
И пак вратата се отключва,
И виждам мазното лице,
и наглата усмивка.....
Докосваш ме, докосваш пак и пак
тялото ми вече омърсено.
В ръцете ти съм само забавление...
И всяка нощ, вече от година
ме преследваш в сънищата ми.
А кошмарът се повтаря,
макар пак да казвам: ”Спри!”.
Боли ме, много ме боли!
Защото сега, благодарение на теб,
не ще узная що е обич,
що е първа брачна нощ.
И няма да даря на онзи,
който заслужава
моята любов и Чест!!!
Това стихотворение е посветено на всички момичета и жени, които са били малтретирани или наранени по някакъв начин, независимо физически или психически.
Горе главата Дами, аз съм с вас!......
© Теодора All rights reserved.
Браво!
