Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения,
истински щастливо усмихнати, когато по нещо творим!
И двете потънали в свое, божествено вдъхновение
импулса си следвайки, скромен и неуловим.
Чакам си срещите в съботните следобеди ритуални,
срещи, край неразпънати зиме чадъри червени,
да си побъбрим злободневно, или пък интелектуално,
през сладките глътки кафе, на скъпото капучино. ...