Открихме те в простора на мечтите
Открихме те в простора на мечтите,
но няма ли те, как ли ще живеем?
На лист рисуваш виртуални мисли,
ала наяве с теб в душата греем.
Като издигната в небето песен
разливаш се свободно из Ефира.
Трепти от трели въздухът небесен -
магични звуци от старинна лира.
Любов, неразгадана си! И необятна!
На теб незримо всеки е обречен.
Туптиш на милиони хора в сърцата,
мистичност криеш в себе си вовеки.
За нас стихия си, необяснима.
Преливаме във пълноводие, когато
тайничко не сме накъсани, раними...
Тъй с теб сме пълноценни и богати.
© Петя Кръстева All rights reserved.
