Apr 18, 2014, 9:46 PM

Открий ме

  Poetry » Love
807 0 4

           Открий ме

 

Дали не си видение измамно,

на въображението ми игра,

че търся те аз толкова отдавна,

а още мръзна в нощите сама.

 

Дали самотен тихо ме зовеш,

а недочувам твойте вопли?

Но чакам те! Когато ме съзреш

ще дойдеш, зная, да ме стоплиш!

 

Аз вярвам, че те има, че си тук,

подобие на мойта същност сложна!

Открий ме ти, защото с никой друг

магията не би била възможна!

 

                           Янка Манева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янка Манева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...