Мирослава.1 (Мима Иванова) Мирослава.1 (Мима Иванова)
5 37
Mar 3, 2018, 8:56 PM

Открита като длан...

  Poetry
941 0 1

Открита като длан,

като сърце голяма

и чиста като блян...

Родина. Друга няма.

 

Понякога горчи

тук хлябът ни насъщен

и болка ни тежи

от делника намръщен.

 

Измамно ни зове

светът голям и шарен,

но твойте ветрове

орисват ни до края,

 

през клади и войни,

през векове жестоки

в сърцата да трептиш

добра и светлоока.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мима Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0