Откритие
Когато отчаянието свърши.
А то накрая все пак си отива.
Когато с длан сълзите си избърша,
откривам изведнъж, че съм щастлива.
Понеже имам сетива, които
нещата възприемат по-различно.
Понеже не забравям да се питам,
способна ли съм още да обичам.
И мога да се трогвам от снежинка,
от лист обагрен, от сълза човешка,
а сянката на птича перушинка,
понякога за мен е твърде тежка.
И имам още премълчани думи,
горещи, с взрив от чувства заредени,
които се изсипват в миг върху ми,
превърнати в едно стихотворение.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
