Две самоти сиротни
се срещнаха случайно
и помежду им кротна
внезапно чувство тайно.
А те го спотаиха,
невидими, но честни.
Света си прекроиха
във истини по-лесни.
Допряха срамежливо
привички, думи, мисли.
Събудиха се. Живи.
Порой от нежност плисна
в телата страстни, потни,
във два-три бели стиха.
Две самоти сиротни
днес любовта откриха.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
