Откриваш ли ме там в мечтите,
където с тебе тичам боса,
и пазиш ли цвета на дните
с нюанс следзалезно докосващ.
Откриваш ли ме там в съня си,
и помниш ли дъха ми още,
и допира ми нежен с пръсти
изплели дивите ни нощи.
Откриваш ли ме там в света ни,
където с трепет ме прегръщаш,
а устните ни топло сляни,
копнежни мигове ни връщат.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
