Feb 20, 2004, 11:40 PM

Откровение

  Poetry
1.9K 2 2
Откровение.

Така ми се иска да мога да викам .

Така ми се иска да закрещя.

Така ми се иска злото да ритам.

Така ми се иска терора да спра.

 

-Не може! - чуваме го още малки.

-Не може! - има норми, има правила.

Не може да твориш, без зли нападки.

Не може без вериги в любовта.

 

Аз ще се боря, докато не падна.

Аз ще се боря, да мирне света.

Аз ще се боря, човек да не страда.

Аз ще се боря, за красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно е. Бих му дал не 6 а 7. Това е едно от най-хубавите
    който сам чел. Продължавай все така.
  • Втория куплет може да се изчисти малко. Не одобрявам използването на думата "мирне" във третия куплет. Въпреки всичко това ми се струва, че като цяло си успяла да развиеш идеите си и да накараш читателя да ги усети, или по-дкоро да ги почувства. Не е на най-високото ниво, но има много в него, затова ще гласувам с 5.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....