Откровение
Решетъчна врата, а аз пред нея,
със белезници, палка, пистолет,
а слънцето отвън тъй силно грее.
Живея ли във някой минал век?
Това е работа за хора,
които нямат чувства и душа.
Това е времето, в което
за мен обръща се света.
Сега продал съм се на други,
сега, за шепичка пари.
И хора пазя, не влечуги,
раната, която ме гори.
Пред мен минават гладни, боси,
понякога със хляб в ръка
и техните неспиращи въпроси,
студени са, като планинската река.
Но идва време, аз си тръгвам,
отивам някъде натам
и там до другото дежурство,
със мислите си да остана сам.
© Николай Стойчев All rights reserved.
