Откровение
Аз съм леснораним и почти истеричен,
аз съм леснораним, но какво от това.
Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,
няма смисъл дори от любов през нощта.
Всички чувства умират просто тъй - за минута
и години след това в будна кома са те.
Не ме гледай така с тез очи на кошута
и не чакай от мен любовта на дете.
Аз съм леснораним и отивам си вече,
там, където ”ЛЮБОВ” има смисъл и свян.
Може би е до мен, може би е далече,
може би значи нежност, може би значи срам.
Аз съм леснораним, но пък трудно забравям.
Не прощавам дори малко злоба и фалш.
ИЗПОЧУПЕНИ ЧУВСТВА НИКОГА НЕ ПОПРАВЯМ.
Може би нераними няма много сред нас.
© Константин Коев All rights reserved.
