Откровение
Откровение
Във скуката на времето открих те,
сред маски и паради най-фалшиви.
Касива като сън, но сън в добрите -
отдавна минали, забравени години.
Не всичко беше както в старите романи......
Е, нямаше ги рицарите, вечните дуели,
богатите заложници в синджири оковани
и "звездни принцове” - добри, красиви, смели...
А другото ли? Виж какво - това е,
мигът останал някъде сред битието.
Това е цялата хармония до края,
когато ще съм сам със питието.....
И ти ще мислиш, че не си виновна,
а аз ще чакам всеки ден да се обадиш,
и в тази дълга тишина отровна -
едно сърце най-истинския път ще предугади.
Във скуката на времето открих те
и чувствам се без тебе като вещ без име.
Красива като сън, но сън в добрите -
отдавна минали, забравени години.
Но някой ден, години след години.
Обрулен и опърпан от безбройни ветрове,
ще се завърна там - при спомените мили,
ще се завърна там - отдето ме зове.
© Светлан Тонев All rights reserved.
Всички се завръщаме там! Рано, или късно. Поздрав!