Sep 7, 2005, 11:55 PM

Откровение

  Poetry
1.1K 0 0
Не ме вълнува може би морето,
вълните му високи и сребристи
и писъка на чайките и пясъка
събул се бос в горещината.
Не ме вълнуват мидите, рапаните,
на водораслите зелените ръкави,
мъжете в тесни бански -диви рисове,
жените-пуми кротки от очакване.
Не ме вълнуват и скалите същите,
прибоя механизъм неизменен,
медузите парливи въпросителни
и бягащите смехове на плажа .
Вълнува ме, да се събуди чувството,
с което плувах- още риба в пясъка ,
морето яздех и очаквах прилива
като пенливо вино да отпия.
Вълнува ме да ме погледне изгрева, 
в очите му оранжеви да видя
как вкусовете, мирисите идват
и ме вълнува всичко, без забравата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...