Sep 7, 2005, 11:55 PM

Откровение

  Poetry
1.1K 0 0
Не ме вълнува може би морето,
вълните му високи и сребристи
и писъка на чайките и пясъка
събул се бос в горещината.
Не ме вълнуват мидите, рапаните,
на водораслите зелените ръкави,
мъжете в тесни бански -диви рисове,
жените-пуми кротки от очакване.
Не ме вълнуват и скалите същите,
прибоя механизъм неизменен,
медузите парливи въпросителни
и бягащите смехове на плажа .
Вълнува ме, да се събуди чувството,
с което плувах- още риба в пясъка ,
морето яздех и очаквах прилива
като пенливо вино да отпия.
Вълнува ме да ме погледне изгрева, 
в очите му оранжеви да видя
как вкусовете, мирисите идват
и ме вълнува всичко, без забравата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....