Откровение на съвестта
Отпиваш глътка, виното горчи ли?
Ще пиеш ли за нас, приятелю?
За грешките, които вече сме простили
и за онези, които са останали?
Ще си спомним ли със теб за бялата ни зима,
с вкус на сладки и мирис на кандило?
Дали след всичко още ще ни има?
Дали след болката пак ще сме простили?
Ще изтрием ли сълзите от очите,
проронени за всичкото туй време?
Но изтриват ли се с пръст, приятелю, сълзите,
дето плачат тайно вместо тебе...?
* * *
Отпивай бавно и не го мисли,
поне до утре ще забравим.
Това сме, което вчера сме били
и до края такива ще останем.
© Някоя All rights reserved.
