Откровението на Света Елена
Накрай света, там където морските вълни намират тих покой,
там, където вятърът дори забравя изморен за своя вой,
Там, където Слънцето голямо блести без топлите лъчи,
Там се бе изправил, чакащ края на славните си дни..
Вперил поглед в океана за миг пак прекоси Сан Бернар, Кайро и Москва
Та сепна дъхът му и тихо прошепна: “Боже де да можех още там да умра...
а трябваше тук за изгния, отхвърлен от всичко, навеки проклет,
призвание мое ли е позорът в самота да увехна след подвизи безчет?"
Година след година вървях по пътя героичен, обкръжен от смели орли!
Победа след победа гвардейската песен звучи още тук в моите гърди!
Напред със слънцето на Аустерлиц, в атака войници, то е ваш верен закрилник!
Вие преминахте Рейн, Висла и Нева, трепери пред вас всеки противник!
Великата армия, чужда на страха, да бъда нейн пълководец имах честта,
20 години ние вървяхме, без да чувстваме нужда от хляб и вода,
планинските върхове бяха за нас към вековете пътеводна звезда,
с увереност мъжка ги ние превзехме, с омърсени ръце, но с чисти сърца!
Съдбата творях, сграбчил я силно с тези двете ръце,
гордостта ми не стихна догде земята под тях започна да се тресе!
Да, аз покорих народи и земи безкрайни държах със силни войски,
Но умът ми, той достигна далече, превзе хоризонти, рисуващ човешки мечти!
Та не бях ли прашинка родена в пустинята наречена битие на човека?
Та не му ли показах как от прашинката да стане пример на няколко века?
...А къде изпрати Той своя Капрал, своя Император славен?
Нима му даде за царство остров далечен от света забравен?
Нима си мисли, че кръвта сътворила спомена за отминалото величие,
напоила земята на руската степ и пясъка на египетската пустиня,
би могла да потъне в бездна от мрак и жестоко безразличие,
обезчестена от подли крале, тънеща в монархическа тиня?
Не! Аз ще живея бидейки символ на върховна амбиция и стремеж,
с които всяко поколение ще израства в безграничното небе!
Това изгнание ще бъде силата за борба за всеки духовен копнеж,
умиращ войн, непреклонен в своята битка, историята ще ме зачете!
И вълните отдаваха мълчешком чест на титана изправен,
Вятърът затихнал го изпращаше с повей прощален,
Слънцето се спря и го погледна за последен път,
всички бе готово... Наполеон властваше над света!
