Откровенията на една падаща кѐгла,
Тази вечер не плача от радост, а от мрачна и грозна тъга.
Олюлява се моята младост като тежко пиян през нощта.
Докога ще са липса парите? Докога ще работим до кръв?
Днес са жални стопанки жените и мъжът не прилича на лъв!
Днес цените обичат да скачат и животът е с данък дори.
Днес мечтите по пътя се влачат, а мечтата за утре гори.
Не разбирам животът защо е на парчета фатално разбит.
Той е рухнал – гигантска секвоя, и да бъдем спокойни, е мит!
Аз се сещам за щастие бегло в разорената наша страна,
пред която съм падаща кѐгла, устремена към луда мъгла.
Тази вечер не чувам децата. Май жените ги слагат да спят,
след което целуват челцата и в покорната вечер мълчат.
Тази вечер сърцето ми пари и отново гърдите болят!
Ако ние сме смели чергари, да поемем щастливи на път!
Днес животът не чака на гари, а в сърцето на всеки блести!
Не мислете Митака, другари, а живейте с Любов и Мечти!
© Димитър Драганов All rights reserved.
