Откровено
Изтекъл е животът безвъзвратно,
а аз стоя и тихо ви говоря.
Не знам дали желаете обратно
на делника познатата умора,
но знам, че късно е за думи
и за молби, за сълзи даже.
Живеете отдавна във албуми
и тъй ще бъде! Кой каквото ще да каже!
И всички се кълняха – ще ви помнят.
С дела света не променихте вие
и тихо дните се изронват,
и тежко си е. Всеки си го крие.
Но ден след ден си времето минава
и всеки продължава да живее,
а вие тънете в забрава,
а пустошта не спира да немее.
Отдавна близките забравиха
и селото, и старата гора.
А със това отдавна и оставиха
тук вас сред цялата тълпа.
И аз стоя и си говоря тихо,
а гробището – пълно със трева,
мълчи и тихичко пред мене хлипа…
Уви, очаква ни и нас това!
© Яна All rights reserved.
лошото е наистина, че забравяме тези които са били и са създавали същия тоя живот преди нас..
