Откъснах от календара датата
В прозореца надничаше гората
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино,
докосна ме с прохладната си длан.
Донесъл с ехото си твойто име,
се спуснал здрачът тайнствен и желан.
Изтръпнала душата от вълнение,
на вечерта в горещия и стон.
Дълбае спомен, сякаш е видение
пристъпваше на нашия балкон.
А аз усещам ритъма сърдечен,
как блъска се в сърцето ми от лед,
унесено от аромат далечен,
на преломения планински цвят.
В прозореца надничаше гората,
на вгледана в очите тишина.
И заличих от календара датата,
в която ме обсеби самота!
© Миночка Митева All rights reserved.
