В прозореца надничаше гората
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино,
докосна ме с прохладната си длан.
Донесъл с ехото си твойто име,
се спуснал здрачът тайнствен и желан.
Изтръпнала душата от вълнение,
на вечерта в горещия и стон.
Дълбае спомен, сякаш е видение
пристъпваше на нашия балкон. ...