Светът ми става тъжно непонятен -
откъснат лист във бурен листопад.
И с нишките на изгледа си златен
ми шепне: "Няма връщане назад!
Спомни си извървяната пътека
и виж какво от себе си дари -
надеждата, тъй нужна на човека
да може своя свод да сътвори.
Усмивката - поръсена трошица
за винаги бездомния врабец.
Утехата - невидима искрица
за тропащ със тояжката слепец. ...