Откъснат лист
Светът ми става тъжно непонятен -
откъснат лист във бурен листопад.
И с нишките на изгледа си златен
ми шепне: "Няма връщане назад!
Спомни си извървяната пътека
и виж какво от себе си дари -
надеждата, тъй нужна на човека
да може своя свод да сътвори.
Усмивката - поръсена трошица
за винаги бездомния врабец.
Утехата - невидима искрица
за тропащ със тояжката слепец.
Пожарът - за безсмъртната любима,
сърцето ти докрай опожарил.
За да си нужен, и за да те има.
И в бъдното да знаеш, че си бил...
Не гледай съкрушен и разтревожен
към нишките от минали следи!
Избра си път - единствено възможен.
С небе и вяра, с обич и звезди..."
Светът ми става тъжно непонятен,
но някак си със него се сдобрих.
Откъснат лист в живота безвъзвратен,
над който тези думи сътворих...
(Неиздъхнали спомени)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
