Отлетяло лято
Чадърчето на лятото ли счупи
задъхан вятър в сиво пременен?
Как изтъня под облака похлупен
остатъкът изпъстрен в злато ден.
Небето на перваза се поряза -
заплака топло с капки нежен звук.
На птиците сърцата им белязани
поеха път по синьото към юг.
Задрямало морето се разчувства
с внезапно наедрелите вълни.
Звездите сътвориха му изкуство,
дорде луната кротко, кротко спи.
От хиляди усмивки се съблече
на слънцето крилатата душа,
че следващото лято е далече...
А пък това - с чадърче отлетя.
© Деа All rights reserved.
