Отлитай!
От теб направи кукла на конци.
Без време промени в теб всичко.
Без жал отряза дългите коси -
в началото със дълги те обича.
С крилата ти направи си трофей,
как гордо закачи ги на стената.
Но той те има пак за птица. Пей!
Как трудно пее птица на земята.
Заглъхна бързо звънкият ти глас,
не помниш вече колко време мина.
Сега е само „той”, забрави – „аз”,
сега си на стената му картина.
Ти, птица блудна, влюбена в ловец,
все още има песен в тебе скрита.
Крилата си приший с онзи конец,
със който той те движи.
И отлитай!
© Мартин Спасов All rights reserved.
