Oct 26, 2022, 3:00 PM

Отлитам

  Poetry » Other
383 0 0

 

И търсиш ли ме
под небето в силен
здрач, и не намираш
мен стар и вече пиян. 

 

Изхвърлил себе си
и бос над чуждата земя,
дебна из своята съдба
с цигара в ръка. 

 

В главата бели птички
хвъркат едвам, чакат
и линеят над един
бутнат храм. 

 

Оставили борбата в
някоя захвърлена 
молитва с плач и 
чакат, чакат своя 
край.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Тенчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...