vladetoned (Владислав Недялков)
316 6481
Oct 5, 2016, 12:03 PM  

Отлитат пак ятата! 

  Poetry » Landscape
857 5 20

Препускат пак ятата по стрехите,

на моята обрасла, стара къща

и бурени превзели са лехите,

по нея даже странник не извръща

и погледа си - мигом заблуден, 

че що да дири….

                             в пустия ми ден?!

 

Струеше слънце нявга в моя дом

и смях кънтеше медено-калаен,

във вечери прохладни мълчешком

под звездния покров, така омаен,

отпуснах бавно морната снага,

нощта със топъл дъх да ме погали

в очите ми, преливащи от влага

луна се отразяваше…

                                        в кристали!

                       

Отлитат пак ятата от стрехите,

изчезват във небето безвъзвратно!

Безмълвни и нерадостни са дните

дорде при мен се върнат те...

                                            обратно!

 

23.08.2016 г.

© Владислав Недялков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Винаги се спирам с удоволствие при теб, Влади! Прекрасно!
  • Хубаво... Поздрав!...
  • Носталгично! Забива се в душата! Пишеш велико!
  • Благодаря на всички! Светли дни ви пожелавам!
  • Стиховете ти се превърнаха в краски от картина! Искрени поздрави!
  • Хареса ми стиха ти ,Владислав!
  • Така е - отиде си лятото...
  • Много е хубаво! Ще се върнат ятата, не приличат на нас-хората. Поздрав!
  • Четох го вчера, четох и сега. Стиховете ти навяват тъга, но изплакана по един красив начин в топла, човешка поезия. Винаги! Поздрав, Влад!
  • Хареса ми!
  • Прекрасен стих, Влади! Браво!
  • Хубава лирика, чудесни метафори. Браво от мен! И вярвай, отново ще има слънце!!!
  • Красота!
  • Харесах!
  • Отлита пак ятата но нали имат крила,ще се върнат.
  • Силен стих Влади!!!Поздравления до нови!!!
  • Чудесно стихотворение, Влад! С удоволствие прочетох! Оценявам го!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Благодаря ти, Младене! Приятелю, коментарът ти ме трогна толкова дълбоко, благодаря и за поздравленията!
    Благодаря ти, Таня! Радвам се, че хареса текста ми!
    Пожелавам ви светли дни и много нови творчески успехи!
  • Чудесен стих, Влади!
    Прекрасна образност и тъга, която читателят съпреживява.
  • "Струеше слънце нявга в моя дом
    и смях кънтеше медено-калаен,
    във вечери прохладни мълчешком
    под звездния покров, така омаен,"

    Тези рядко изящни редове визуализират картината на нещо свято и безвъзвратно отминало в реалността, но останало във вечността на Спомена. Одухотворява ги находката "медено-калаен" - какво хубаво и точно определение за смеха, носещ привкуса на скъпоценност.
    Встъплението и финалът, нарочно обособени, взаимно се допълват и противопоставят помежду си, чрез образа на ятата от стрехите на старата къща - тя единствената достойна обител за изстрадалата душа. Все пак надеждата, че може някой неочакван и Щастлив ден да се завърнат - остава!
    Влади - това е едно от най-силните ти стихотворения, публикувани в сайта. Възхитен съм Приятелю и го поставям в Любими с безапелационна убеденост.
    Ползвам случая да ти честитя публикациите във в.Уикенд, раздел Ерато, от 1 остомври тази година, които също са великолепни. Безусловно това е признание за таланта ти на поет.
Random works
: ??:??