отливки
Ден
Денят е стъпка към нощта
в полето от стереотипи,
букет от опити за бягства
предадени от пестеливост.
Врабец е сив - на парапет
по улица пред закусвалня.
И чик-чи-рика часовете
между трохите подаяния.
Подобно песен на камбана,
запята в червеникав здрач -
през залези се олюлява
в ръцете на последен влак.
Залез
Залязва слънцето наклонено -
размазан ромб от жълт пастел.
Долита улична гълчава
и спомен
за отминал ден.
В керван вървим
по стъпалата -
отливки
кехлибарен бронз.
И блика радост
във сърцата
влетяла
с миризма
на дом.
вечер
Как тихо вечерта се взира
във облото лице на залеза,
размазаното му червило
попива с разочарование.
От окосената пътека
на дневните ни разписания
по въздуха напява ехото
на спотаявани желания.
Несетно някак пропълзява,
навлиза в стиснатите длани
на сетивата зажадняли
домашния уют на хляба.
Заспива слънцето, отпада
във алената си постеля
и вечерта света затваря
под одеалото на времето.
луна
Луната - хубавица
със угаснал блясък,
омъжена жена
в каретата на брака.
Обиден спомен
укротен в принуда.
Във тъмното
сребриста пеперуда.
Бледа Одета
в силата на мрака,
застинала
с кръстосани крака.
Единствен лебед
чакащ светлината ...
Отплуваща
въздишка на нощта.
До скоро
Ще се видим
в песента
на рибите,
със оня
насмешлив
поглед
на огъня -
когато
вятърът духне,
за да
преминем
в седефената
диря на облака.
© Дакота All rights reserved.
