Отломки от гордост
Не искам да чакам на същата гара
за едничката ласка, по милост дарена -
достатъчно нощи навънка прекарах,
в очакване трошица от обич да взема.
Не искам да бъда робиня на преходно -
жрица на тез, що нежност не знаят.
Наивни илюзии с усмивки преплетени
не ще имат сила ума да замаят.
Не искам порочния звън на монети -
злата и имоти не ще имат мощта
да купят тез мигове, дръзко отнети,
заменени със капки горчива тъга.
Аз искам единствено малко ковчеже,
в което да сгъна отломки от гордост,
останали, стъпкани, тихо да стенат
в гърдите на женската плаха покорност.
© Даниела All rights reserved.
