Jan 30, 2010, 9:52 PM  

Отломък

  Poetry » Love
805 0 5

 

 

 

 

Някога в твойте ръце,
само ще мога да кажа,
че си тъмно, но синьо море
и  в съня ми си капка безбрежност.
Всеки ден ще рисувам деня,
ще се моля нощта да се случи
в шепа зимно дихание
с теб
да целунем луната протяжна.
Ще попитам насън любовта -
дали пази
мечтите ни, тайните...
Знам, че всичко е лед
и в съня
не си мой,
а отломък

от нежност.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...