Apr 29, 2020, 12:36 PM

Отметка

  Poetry » Love
920 4 12

И на теб лека нощ,

и на теб добро утро.

Всяка дума е нож,

а усмивката — кýтре.

Не протягам ръце,

само малкото пръстче,

теб съдбата те взе, 

в мен постави си кръстче

за прочетен роман 

и за края на филма.

А самотният блян

тишината ще милва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, че забеляза поетичното ми джудженце, Марко!
  • Трогателно !
    Поздрави за творбата!
  • Споделената тъга по-леко се носела.Да видим дали е така. Връщай се, мила Иржи, очакваме твоя хумор и приветливост!🌻
  • Започвам отзад-напред,Светличка!Като ти четях публикуваното напоследък, на теб карантината доста добре се отразява- имаш време ли, музата ли се е активирала/кой знае с какво я подхранваш?/, и сякаш и мимоходом и насън ти диктува ли диктува...Браво, радвам ти се, защото не мога да се похваля със същото.А ти не тъгувай, че филмът, или романът е свършил, то с всяко нещо е така-има начало и край!Важното е какъв спомен ще остави, за да се помни дълго...Усетих тъгата, не зная защо...Я, пробвай нещо весело!
  • Благодаря, Краси.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...