Започнах да рисувам нов роман,
във него се надбягват само сенките.
И няма принцове и кон, в коприна оседлан,
единствено се лутаха копнежите...
Копнежи - песни неизпяти,
недоизтанцуван самодивски танц.
Понякога дори ми става ядно -
бягат чувства, тласкащи към ад!!
Не ме съдете – и аз не съм безгрешна,
огромен айсберг с обичта си ще стопя.
В тъмнината като факел ще проблесна,
ако копнежът бъде сбъдната мечта!