Dec 11, 2007, 7:33 AM

Отмъщение

  Poetry » Love
705 0 1

Какво, че още ме обичаш,

какво, че тичаш ти след мен,

нали не искаше да се влюбваш ти във мен.

Или твоето сърце се трогна от кървавите ми сълзи,

или се развълнува от това, което ми причини.

Аз плаках и ще плача,

но до тебе няма да заспивам вече.

Исках да те гледам как след мен се влачиш и сърцето си в ръка държиш -

жестоко е отмъщението, знам, но ти го заслужаваш

и дано ничия друга душа повече не нараняваш!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...