Sep 17, 2009, 11:32 AM

Отмъщение

  Poetry
1.5K 0 6

В гробището тихо мъртвите души почиват сега

и са обречени на вечна тишина!
Измъчен писък на жертва в нощта,

силен смях в гората разцепва тишината!
Кръв се стича от луната и загася светлината!
Мракът обгръща своите чеда - рицарите на смъртта,
а аз ги водя към отмъстителна борба!
През гробището глухо аз минавам

и зад мене мъртвите възкръсват!
Скелети с усмивки на уста се включват

в моята отмъстителна армия!

Разбитите души подкрепят ме сега

и редом с мен убиват врага!
Убитите стават убийци, а убийците - жертви!
Нека ликува нощта с тъмнината,

а луната със сълзите си от кръв да пречисти земята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Д-р Кървава Баронеса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер Много ми хареса! Просто си представих потресаваща картина докато го четох Мноогооо Яко
  • Уха,страшни стихове Страхотно е!ВЕднаги ми грабна вниманието,и без т'ва си падам по такива 6 о т мен.
  • и музикален фон "Ставай, страна огромная..."
  • Много впечатляващ стих... накара ме да се замисля...
    Хубаво е да го направят и хората в тази държава, от които зависи децата ни да имат ведри мисли и много светли мечти... да имат вярата, надеждата, ЛЮБОВТА...
    Дечко, добре дошла при нас!
    Покажи ни и другата страна на дарбата си
    Очаквам
    Прегръдка за теб!!!
  • Въздействаща картина.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...