Sep 4, 2007, 8:46 AM

Отмъстен

  Poetry
892 0 0
Отмъстен си вече ти,
успокои ли се сега, кажи?
Виж сълзите в очите ми как напират,
удовлетворен се чувстваш, нали?
Чуй сърцето ми как плаче
и за любов ти се моли,
доволен ли си вече ти?
Сам-сама съм аз сега,
радваш се, нали?
Празнуваш ли, кажи,
че постигна си целта?
Всичко си ми върна,
но пред себе си признай
дали щастлив си ти?
Аз поне любов разбрах какво е,
а ти дали знаеш?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...