Отначало

Poetry

777 0 5

Не рози!

Тях намразих ги!

С бодли и без бодли,

с букет и с много панделки,

от тях ме тъй боли.

Градината - продадох я...

На тъмно. През нощта.

Запуших с камък кладенеца

и купих си метла.

Пометох си огнището,

изметох пепелта

и хвърлих на бунището

любовните писма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Оригинална идея...Страхотен стих!
с обич, мила Дарина.

2008-04-09T20:23:11+03:00
fraulia (Васка Мадарова)

Много интересно!Хареса ми!

2008-04-09T18:25:04+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

"Люлка ли е Любовта?"
Едно напред, едно назад...
и леко той - живота ни люлее.
И после път, след него праг-
това е начинът да се живее!

2008-04-09T17:47:41+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Докосна ме твоят стих!Прегръщам те с усмивка!

2008-04-09T09:51:14+03:00
Самодива (Вики)

И това е начин да се отърве човек от ненужни спомени и да започне отначало. Интересна идея.

2008-04-09T09:46:36+03:00