seffira (Михала) seffira (Михала)
8
Jul 31, 2008, 9:24 AM

отначало

  Poetry
525 0 3
отначало
Ето ме...
Отново съм в дълбока черна дупка
и  ми се налага да започвам отначало.
Последната клечка от кибрита свърши
и пак се чувствам пребледняла...
като привидение.
Не се намирам във нито едно огледало
и изпадам в съмнения.
През ръцете си виждам тапети,
а през краката си - плочки.
Е, няма как...
Налага ми се да вляза на фокус,
за да намеря още от важните клечки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михала All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0