Отнесени мисли
Отнесени мисли, разпръснати от теб
във хаоса на собствената ти разруха.
И от способността ти да се нараняваш сам.
Мечтите криеш си във ъгъла на самотата.
И в тъмнината на страха огромен
не смееш да се усмихнеш на живота.
Шепот тих... Напомня ти че си човек.
И с нокти закривани, стърже, по твойте
копнежи несподелени!
А вятърът горещ пак неприятности вещае.
Потен питаш се!? Кога ли ще заспиш?
Едва ли някой знае...
Преглъщаш шумно, макар да ти горчи
но въпреки това... Отпитваи смело,
напред върви! Знай... Не си самотен
Бог е с теб... Усмихни се!
© Ангел All rights reserved.
