Относно магиите
На приказките Принцът беше фен.
Излапал всички книжки чак с корите,
почти на петдесет бе стар ерген
и бъркаше реалността с мечтите.
Край замъка пристигна панаир.
Стрелбища, люлки, цирк и въртележки...
За жадните очи – достоен пир.
Паноптикум за щения човешки.
Гадателка с кристална топка там
му каза: – Принце, твоята изгора
попадна на магьосница в капан
и кожа жабешка и е затвора.
Подхвърли той кесията с пари,
на коня метна се и в миг отпраши.
В далечно блато жабата откри.
Макар и Принц, то доста се изплаши.
Към три кила, покрита с жабуняк,
опулена, воняща и пъпчива...
Избърса я с ръкава. Няма как!
Дано наистина да е красива!
Целуна я! Повтори! После пак!
Ех, трудно се разваля топ магия!
Почти му мина мъжкия мерак.
Защо се хвана с тази простотия?!
Накрая жабата нададе вой:
– Ще се превърна трудно пак в девойка.
Неправилно целуваш, Принце мой!
Магьосницата беше французойка!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
