Jan 21, 2008, 8:29 PM

Отново...

  Poetry
829 0 2

Отново кръстопът
и пак три пътеки,
а просто искам в малък кът,
да се скрия во веки!

 

Отново мрачен ден
и пак дъждовни капки,
а просто искам ти да си сломен,
във шума да чуваш мойте стъпки!

 

Отново празна нощ
и пак безлунно небе,
а просто искам да изпия твойта мощ,
да оставя едно кухо безплътно сърце!


Отново сред тълпата сама
и пак черна сред белите,
а просто искам край на тази война,
да останат накрая само смелите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

  • ''Отново сред тълпата сама
    и пак черна сред белите''- най-истинските хора са черни овци...но не от лошотия
  • Казват,че на война и в любовта всичко е позволено,а често пъти двете неща се преплитат,затова те съветвам,да изпозваш само истинските и силни чувства!Само с тях ще победиш!Успех

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...