21.01.2008 г., 20:29

Отново...

820 0 2

Отново кръстопът
и пак три пътеки,
а просто искам в малък кът,
да се скрия во веки!

 

Отново мрачен ден
и пак дъждовни капки,
а просто искам ти да си сломен,
във шума да чуваш мойте стъпки!

 

Отново празна нощ
и пак безлунно небе,
а просто искам да изпия твойта мощ,
да оставя едно кухо безплътно сърце!


Отново сред тълпата сама
и пак черна сред белите,
а просто искам край на тази война,
да останат накрая само смелите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ''Отново сред тълпата сама
    и пак черна сред белите''- най-истинските хора са черни овци...но не от лошотия
  • Казват,че на война и в любовта всичко е позволено,а често пъти двете неща се преплитат,затова те съветвам,да изпозваш само истинските и силни чувства!Само с тях ще победиш!Успех

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....