Отново
Пак крия лицето си
скришом.
Трия сълзата.
Твоят поглед
не мога да срещна.
Крачка правя назад
към тъмата.
А тя ме прегръща
в своите обятия нежни
и ми предлага
мигове страстно
копнежни.
Взирам се
в тъмното сам.
На друг
не мога да те дам.
Обичаш ме
някъде там
и това ми стига
да знам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
особено това...,,стига ми да знам,,мнооого чувствено