Aug 24, 2010, 10:07 PM

Отново 

  Poetry » Love
854 0 9

 

 

Отново

 

 

Пак  крия  лицето  си

скришом.

Трия  сълзата.

Твоят  поглед 

не мога  да  срещна.

Крачка  правя  назад

към  тъмата.

А  тя  ме  прегръща

в своите  обятия нежни

и  ми  предлага

мигове страстно

копнежни.

Взирам  се 

в  тъмното сам.

На  друг

не мога  да  те  дам.

Обичаш  ме

някъде  там

и това  ми  стига

да  знам!

 

 

 

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво!
  • Обичаш ме някъде там...

    Дали наистина стига...

  • Докосващ стих! Поздрав!
  • хубаво и искреноособено това...,,стига ми да знам,,мнооого чувствено
  • jennytrayon (Мостови подемен доста):

    Това, което постваш, не е спамче? Чета го за втори път тази вечер под различни произведения.
  • Вярвам ти!
  • "Взирам се

    в тъмното сам.

    На друг

    не мога да те дам."

    Не я пускай от съня да си тръгне...
    И поне телефона вземи.
    Тя е някъде там зад стената от тъмното
    Ти си някъде тук и си силен

  • ... я виж ти... кой по петите ми диша... как не те е срам, Арихо... я си свети... ама по-тииихооо...
  • ... тя тая тъма така прави - двадесет и четири часа в денонощието, а някъде обич фосфоресцира, в тъмата пътя към Нея намирай...!
    Петьофи, Петьофи... направил си крачка назад и си пуснал тъгата в тия строфи...


Random works
: ??:??