Отново
Пак крия лицето си
скришом.
Трия сълзата.
Твоят поглед
не мога да срещна.
Крачка правя назад
към тъмата.
А тя ме прегръща
в своите обятия нежни
и ми предлага
мигове страстно
копнежни.
Взирам се
в тъмното сам.
На друг
не мога да те дам.
Обичаш ме
някъде там
и това ми стига
да знам!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
особено това...,,стига ми да знам,,мнооого чувствено